Eми Барух  e журналистка и политически коментатор, автор на публицистични

Eми Барух  e журналистка и политически коментатор, създател на публицистични книги и документални филми. През 2008 година провежда първата представителна галерия на Пабло Пикасо в България “Аз не диря. Аз намирам ”. През годината на митингите против държавното управление " Орешарски " и модела на мафиотска страна Еми беше едно от най-силните пера на битката против статуквото. Днес е уредник на " Фотофабрика ". Превежда художествена литература от френски и испански, а обичаната й роля е “да превежда от български на български ”, както ни призна сама. За мен персонално тя е индивидът, около който са се срещнали майка ми и татко ми, за което, несъмнено, постоянно ще съм й признателна...

Коя е Еми Барух, тук и в този момент?


Двигател с вътрешно горене (двутактов). Обществен подбудител. Експериментатор. 

Как се роди концепцията за Фотофабрика?


Фели драсна клечката! Миналия декември ме срещна с Боряна и Филип: те  бяха особена композиция от неравноделни порции комизъм, работохолизъм, егоцентризъм и артистизъм. И двамата - “фулмастери ”; третият е безмълвният книжен естет Кирил Златков. Настаних се в този комфортен четириъгълник дружно с полифоничната Албена Спасова. Това са “моите ” фабриканти - хора, великодушни, шеметни, шеговити, щури и щастливо надарени. Така стартира тази шантава работа, наречена ФотоФабрика.

Винаги си търсела планове и занимания, разнообразни от публицистиката. Това опит за персонално избавление ли е или ориста на можещия човек?

“Моженето ” е относителна големина. Спасението е в хората, с които тръгваш напред. И в публицистиката е по този начин: необходим е тим. Моите планове разнообразни от публицистиката се появяват постоянно, когато изчезне професионалният тим. Тогава започваш изначало. На друга писта, с различен тим.

Имаш ли обичана роля въпреки всичко?


Превеждам от български на български. С останалите езици е по-лесно.

Как се промени българската публицистика напоследък и има ли вяра за връщане на достолепието на специалността?

Парите в публицистиката са мярка за професионална измама. Със Саша Свиридова го повтаряме от дълго време. Колкото е по-влиятелна медията, толкоз е по-опасна тази взаимозависимост. В България има не малко почтени публицисти, само че те не са в положение да върнат достолепието на българската публицистика. Защото техните самотни гласове биват мощно заглушавани от инструментите за операция и въздействие, които преобладават в компанията от тиражни медии.

Парите в публицистиката са мярка за професионална измама. Каква е твоята диагноза за българския преход?


Провал на продажни хора, избирани от елементарни хора. Хищници-предатели, които невъзмутимо прегазиха концепциите за правдивост и честност, с които осъмнахме преди 25 години. 

Какъв е протестиращият човек и има ли силата да промени света?


Наивен мечтател, играч на къси дистанции. Осиротял друмник в лабиринта на демократичния симулакрум. За смяната е нужна щафета от маратонци.... Нямаме такива състезатели в България.

Кои са най-големите провокации пред България?


Отсъствието на правова страна. Отсъствието на страна! Настъплението на простащината, неналичието на визионери и неналичието на характери.

Къде е у дома и какъв брой постоянно се прибираш там?


Там, където се събират шепа обичани хора. Имам доста неизвинени отсъствия пред тях...

Кое считаш за най-голямата си победа дотук?


Какви победи?! Аз натрупвам провали... Те са най-хубавите учители. А когато съумявам (ако успявам), значи просто съм си свършила работата. Нищо повече.

Има ли нещо, което може да те спре?


Промяната в уравнението другари v/s предатели... Разкажи ни една приказка...


Ще бъде приказка за една “принцеса ”. Да я назовем Алеф. Тя ще бъде алфа-водачът на нова генерация момчета и девойки, които ще пребродят пустинята, ще минат през девет планини в десета, ще се научат да стават откакто са паднали, ще порастват свободни и горди и ще стигнат до пазителя на Закона. Ще въдворят Закона и ще върнат достолепието в едно красиво, само че омагьосано от мафията царство.